Икономика на България

Moody’s дава отценка на България до Baa1, променя перспективите на стабилна от положителна – 12 октомври 2020 г.
Global Credit изследвания – 12 Окт 2020

https://seenews.com/news/moodys-upgrades-bulgaria-to-baa1-changes-outlook-to-stable-from-positive-716884

СОФИЯ (България), 12 октомври (SeeNews) – Moody’s Investors Service заяви, че е повишила правителството на старшите необезпечени и дългосрочни рейтинги на емитенти в чуждестранна и местна валута до Baa1 от Baa2 и е променила перспективата на стабилна от положителна.

Moody’s също така повиши рейтинга на българските незащитени MTN програми до (P) Baa1 от (P) Baa2, се казва в изявление в петък.

Един от основните двигатели за надграждането беше напредъкът на страната към присъединяване към еврозоната, който се очаква да засили институционалния капацитет и разработването на политики.

Moody’s също заяви в изявлението си:

“РЕЙТИНГИ НА ОЦЕНКИ

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛИЗАЦИЯТА до Baa1

ПЪРВИ ШОФЬОР: ПОВИШЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН КАПАЦИТЕТ И ПОЛИТИКА, КАТО СТРАНАТА ВЛИЗА В КРИТИЧНА ФАЗА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ В ЕВРОПЛАСТ

Първият двигател на надстройката се основава на напредъка на България към присъединяване към еврозоната и свързаното с това укрепване на институционалния капацитет и разработването на политики. На 10 юли 2020 г. президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), финансовите министри от еврозоната и министрите на финансите и управителите на централните банки на Дания и България решиха да включат българския лев в механизма за обменния курс (ERM II) I, който е една от последните критични стъпки преди да стане член на еврозоната. Съобщението на фона на прекъсването на коронавируса е резултат от всеобхватна програма за реформи. Към юли 2020 г. България е завършила изцяло действията, с които страната се е ангажирала в седемте ключови области: 1) банков съюз, 2) макропруденциален надзор, 3) небанков надзор, 4) рамка за несъстоятелност, 5) укрепване на рамка за борба с изпирането на пари, 6) модернизация на рамката на държавните предприятия (SOE) в съответствие с най-добрите международни практики и 7) прилагане на закона, ратифициращ споразумението за трансфер и взаимно обезщетение на вноските в единния фонд за преструктуриране. Успоредно с това Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ) установиха тясно сътрудничество по банковия надзор.

Според Moody’s успешното завършване на програмата за реформи говори за достоверността на амбицията на България да се присъедини към еврозоната. Moody’s вярва, че ефективността на политиката на България се е засилила през последните години. Ключова институционална обстановка, валутният борд с еврото като резервна валута, е подкрепен от стабилни парични и макроикономически политики, осигуряващи стабилна рамка за икономическа дейност в много несигурна международна среда. Достоверността на валутния борд също разчита на структурната разумна фискална позиция на страната.

За напред Moody’s очаква България да продължи да следва стабилни икономически и финансови политики, тъй като влизането в еврозоната ще изисква както устойчива икономическа конвергенция, така и готовност за участие в банковия съюз. По отношение на икономическата конвергенция спазването на критериите за конвергенция вече е напреднало, както е отбелязано в доклада на ЕЦБ за конвергенцията за 2020 г.

От макропруденциална и банкова гледна точка Moody’s вярва, че тясното сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и включването на пет от най-големите банки, опериращи в България под надзора на ЕЦБ, допълнително ще подобри регулаторната среда на системата и ще насърчи приемането на най-добрите практики.

И накрая, правната рамка на България ще бъде укрепена, тъй като националното законодателство се адаптира, за да се съобрази изцяло с член 131 от Договора в областите на независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и правната интеграция в Евросистемата.

ВТОРИ ШОФЬОР: НАМАЛЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ КЪМ ВАЛУТЕН РИСК НА ДЪЛГА, ГОЛЕМИ ФИСКАЛНИ РЕЗЕРВИ И ОЧАКВАНИЯ, ЧЕ ПОЗИТИВНАТА ФИСКАЛНА И ДЪЛГОВА ДИНАМИКА ПОСТАНДЕМИКА ЩЕ СЪХРАНИ СИЛНИЯ БАЛАНС НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Вторият двигател за надстройката е свързан с укрепения фискален кредитен профил на България въпреки негативното въздействие на пандемията на коронавирус. С влизането си в ERM II България прави голяма стъпка към еврозоната, икономическа зона, с която страната има силни връзки. През 2019 г. 80% от държавния държавен дълг на България беше деноминиран в евро. Съгласно методологията на Moody’s Sovereign Ratings, високият дял на деноминирания в чуждестранна валута дълг намалява нашата оценка на фискалната сила, за да отрази риска от внезапно нарастване на разходите за лихви и увеличаване на дълга в случай на обезценяване на валута, като по този начин увеличава общата сума на суверена тежест на дълга и намаляване на достъпността на дълга. В случая с България, надеждният валутен борд, който съществува вече повече от две десетилетия, вече смекчава този риск. Влизането в ERM II допълнително намалява този риск, тъй като приближава България до преобладаващата си валута на издаване.

Кредитният профил на България също се възползва от укрепването на силния баланс на правителството. Четири години нарастващи структурни фискални излишъци доведоха съотношението дълг / БВП до 20,4% през 2019 г., второто най-ниско ниво в Европейския съюз
икономиката на България се основава на свободна пазарна икономическа инициатива .Ekonomika отворен, с добре развита на частния сектор и на ограничен брой държавни предприятия. България е член на СТО от 1 декември 1996 година. На 1 януари 2007 г. България е член на ЕС. Българската икономика се характеризира с икономическа, политическа и финансова стабилност. Страната има стратегическо географско положение, либерализацията на достъпа до пазара, с повече от 560 милиона потребители.
На 1 януари 2007 г. България има 10% плосък корпоративен данък, който е един от най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 България също има 10% плосък данък върху доходите на физическите лица.
Средната работна заплата през 2009 г. е в размер на около 600 лева, което е почти два пъти повече, отколкото през 2006 г., когато е бил само 354 лева минимална заплата през август 2009 г. е най-ниската в ЕС -. , 123 € през второто тримесечие на 2011 г. средната работна заплата се увеличи до 699 лева. На 1 януари 2014 г. минималната работна заплата се увеличава на 340 лева. На 1 юли 2015-380 лева. На 1 януари 2016-420 лева. / 214,70 EUR / от 1 януари 2017-460 лева. / 235,19 EUR /
                         Енергетика
Произведената електроенергия през 2008 г. е в размер на 44.83 милиарда киловатчаса, количеството на консумация на своите 29,9 милиарда киловатчаса. Износът на ток е 5.407 милиарда киловатчаса и вноса 3.097 млрд. EHF. производството на петрол 2008 г. достига 3 357 барела / ден, докато страната се консумира в 124 000 барела / ден. Когато се оказа запаси от около 15 милиона души. Barel (данни от 1 януари 2009 г.). Natural производството на газ през 2008 г. достигна 218 милиона. M³, докато страната се консумира в 3350 милиарда кубически метра. Когато се оказа резерви от около 5663 милиарда кубически метра (по данни от 1 януари 2009 г.).
                                              Химическата промишленост
Тежка органичната химия в България обхваща производство на торове, сода, киселини, рафиниране масло и производство е синтетични и изкуствени влакна, каучук и пластмаси. Основен производител, е “ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС”, основната Пакетът, гориво в Bogar. Плевен рафинерия “Пламък” да възобнови дейността си през 2011 г., годината, също е основен производител, с акцент върху днес в производството на битум. Лека промишленост е представена от производството на киселини, сода, минерални торове, скален фосфат, защита сяра препарати rastitelnoy, взривни вещества и др най-големите производители в тази индустрия е “Неохим” АД (АД) -. А бившия химически завод в Димитровград.
Металургия
Металургия, български достатъчно добре развита, тя покрива в съотношение между 16 и 100 от общия износ (2010 г.). В цветната металургия има увеличено производство, а в резултат на прекратяване на най-голямата комбината в България “Кремиковци” АД (АД) цветната металургия да представлява значителен спад и има отрицателен баланс. Средната работна заплата в този сектор е в размер на 1021 2008 лева.
                                                        Хранително-вкусовата промишленост
В българската икономика отразява на производството на различни видове хранителни продукти от консервната промишленост, цигари и алкохол.
                   Консервната промишленост е един от най-старите – важни и перспективни сектори на хранително-вкусовата промишленост в България. Този сектор произвежда около 6% от общия обем на продуктите, което осигурява работа на около 9% от заетостта в индустрията. Обработени главно суровини от местен произход, така че около 86-87 THS. Тона консерви, произведени в България.

Пивоварната промишленост ясно показва производството на около 30 вида бира 15 местни марки, обемът на продажбите на който заема водеща позиция в регионалния пазар.
                    природа на България е богата на минерални извори, водата се бутилира тук, в големи количества, с водещите компании в София ( “Горна Баня”, “банка”, “Девин”, “Хисар” и др.) Име. През 2010 г., годината на износа на минерални води достигна 10 милиона. Литра за доставки най-вече в Македония, Сърбия и Румъния. Потенциалът на този сектор все още не се използва достатъчно данни за шоуто на 2011 година, които действително се използват по-малко от 24% на българската минерална вода, а останалата част се излива безцелно в реките и в морето.
                                                               Инженерство
България има сравнително добре развита корабостроене, кораб-значителен обекти са корабостроителницата във Варна, Русе и Бургас. Има Стур съд, различни тонаж и цел, но най-вече това е танкери, превоз на товари в насипно състояние, пътуване, речни кораби, влекачи и шлепове и др.
Автомобили в България е сравнително млад клон на транспортна техника. В миналото, там са били произведени такива марки автомобили, като например: “Фиат”, “Рено”, “Москвич”, “Rouver” – в град Ловеч, Пловдив и Варна, както и за периода 2011 само автомобили под лиценз, произведени в неполивното Great Wall Motors фабрика “Литекс Моторс – България”, чийто производствен капацитет е 50 000 автомобила годишно.
                          Външната търговия
обем
2009 2010
Износа (FOB), млрд. М. 22.88 30.44
Внос (CIF), млрд. М. 33.01 37.64
Баланс млрд. Лева. -10,12 -7,20
                          сегментиран
До 2010 г. тя е 60.9% от износа и 58,5% от вноса на България до отношенията с други държави, включително държави от Европейския съюз. Най-големите купувачи на български стоки са Германия (10,7%), Италия (9,7%), Турция (8,5%), Гърция (7,9%), Румъния (7,5%), Франция (4,0 %), Белгия (3.8%) и Сърбия (3.5%). Най-големите вносители на това – Русия (16,2%), Германия (11,6%), Италия (7,4%), Румъния (7,0%), Гърция (5.9%), Турция (5,4% ), Украйна (4,2%) и Австрия (3.5%). Най-големият търговски дефицит е в процес на търговията с Русия (5,25 милиарда лева, Украйна (1.18 милиарда лева) и Германия (1.13 милиарда лева), а най-голям излишък -….. търговията със Сърбия (681 милиона. м.), Турция (529 милиона. м.) и Белгия (437 милиона. м.).
 Вносът (2005 г.)
1. Автомобили – 1860.4
2. Медикаменти – 632.2
3. камиони – 506
4. памучен плат – 345.6
5. въглища – 314,3
6. Дизелово гориво – 312.3
7. Трактор – 218,1 – (главно САЩ и Нидерландия)
8. Anthracite – 191
9. Захар – 113.3
10. Батерии – 109
- износ
Основно износа: дрехи, обувки, желязо и стомана, машини и оборудване, както и горива.
                                              Туризъм
Туризмът в България е доста добре развит, той генерира 14% от БВП (съгласно 2007 г.), с перспективата за растеж на този процент. Заетостта в туристическата индустрия е около 4%, или 140 000 души, с тези, които по време на активния сезон този номер се увеличава с почти наполовина. През 2003 г. България е била посетена от 3,5 милиона туристи само за целите на отдих и развлечения, както и през 2004 г. – .. има 4 милиона туристи през 2004 г. Най-много са от Гърция, Германия и Великобритания. България се нарежда на трето място сред страните членки на ЕС в броя на паметници на културата. Наличие на 8000 минерални извори в България прави страната ни атрактивна медицински и СПА дестинация. Въпреки това 70% от приходите идват от морския туризъм.